Добре дошли в ALPHA Lifestyle ! Онлайн магазин и дистрибутор на хранителни добавки и дрехи за фитнес !
Качеството е това, към което се стремим !
Ние ще Ви помогнем !
menu Отвори меню ALPHA
img

Gold Krill

40,00 лв.
Марка Olimp Labs
Категория Здраве
Брой 30 Капсули
Тип продукт Хранителна Добавка
Оценка

Описание

Нова ера за здравето на сърцето.  

Здравословни ползи на маслото от Крил

Автор: д-р Лоранс Пласкет световно признат учен биохимик. Маслото от крил e 48 пъти по-мощен антиоксидант от рибеното масло34 пъти по-мощен от Q10 и 300 пъти по-мощен от витамини А и Е. Криловото масло, което е естествено богато на фосфолипиди, има способността да намалява натрупаните в сърцето и черния дроб мазнини в много по-голяма степен от омега-3 мазнините в рибеното масло. При проведените опити криловото масло редуцира съдържанието на мазнини в сърцето с 42%, докато рибеното масло успя да ги намали само с 2%. При идентичните опити с черния дроб резулатите бяха съответно 60% за криловото масло и 38% за рибеното. Натрупването на мазнини в черния дроб може да понижи инсулиновата чувствителност и да допринесе за развиването на диабет тип 2.

Съдържание: 1. Здравословни ползи от криловото масло 2. Антарктически крил (Euphausia Superba) 3. Състав на криловото масло 4. Признание за незаменимите мастни киселини в исторически план 5. Какви мастни киселини трябва да приемаме? 6. Различни видове омега мастни киселини 7. EPA и DHA (омега-3 мастни киселини) 8. Какво представляват фосфолипидите? 9. Фосфолипидите са ключов компонент на криловото масло 10. Защо фосфолипидите в криловото масло са с изключителна бионаличност 11. Каротиноиди 12. Специалните функции на астаксантина 13. Преки изследвания на здравословните ползи от клиловото масло 14. Омега-3 фосфолипидите са безвредни и се приемат добре от организма 15. Вероятни бъдещи приложения

1. Здравословни ползи от криловото масло

Настоящият бюлетин съдържа вълнуващи новини за всички, които използват хранителни добавки, за да подобрят здравето си. Криловото масло вече заема първото място сред източниците на жизненоважните незаменими (или есенциални) омега-3 мастни киселини. На първо място, то съдържа омега-3 мазнините в същите форми, в каквито те са налични в рибеното масло (т.е. като EPA и DHA), но без риска те да са замърсени с токсични химикали. Това се дължи на ниската токсичност на Антарктическия океан. Второ, уловът на крил не застрашава по никакъв начин огромната популация на този вид, така че ефектът върху околната среда е незначителен. Трето, криловото масло съдържа значителни количества фосфолипид, което го превръща и в комплексна фосфолипидна добавка от рода на лецитина. Този фосфолипид е от морски тип с характерни за структурата му дълговерижни омега-3 мастни киселини, което го различава от добивания от богатите на омега-6 мастни киселини семена на земни растения лецитин. Поради тази причина не е необходимо той да се разгражда и ресинтезира, а може директно да бъде инкорпориран в мембраните на нашите клетки. Това е значително предимство на морския фосфолипид пред всички други със земен произход. Четвърто, омега-3 мастните киселини и фосфолипидът в криловото масло биват съпровождани от изключително мощен антиоксидант, който превъзхожда повечето от останалите антиоксиданти заради своя дълбок и мащабен ефект. Ето защо, купувайки си крилово масло вие получавате ведно въздействието на три от най-здравословните хранителни добавки на пазара. И тъй като омега-3 мастните киселини са в основата на успешното снабдяване на организма с мазнини, най-напред ще разгледаме тях.

2. Антарктически крил (Euphausia Superba)

Антарктическият крил е вид малък скаридоподобен безгръбначен организъм, който обитава студените води на Южния (Антарктическия) океан. Той живее на огромни множества с гъстота 10 000-30 000 организма на кубичен метър. По-големите екземпляри могат да достигнат 6 см на дължина и да тежат до 20 гр. Хранят се с фитопланктон - малки растения съдържащи хлорофил, първични продуценти, които произвеждат енергия директно от слънчевата светлина. Вътрешността на крила често сияе в зелено през прозрачната кожа, заради богатата на хлорофил храна, която поглъщат. Видът от ключово значение за екосистемата на Антарктическия океан. Изчислено е, че общата маса на всички негови представители във водите на този океан възлиза на 500 милиона тона. Основният размножителен сезон на антарктическия крил е от януари до март. Женските снасят 6000-10000 яйца наведнъж. Има данни, че снесените яйца се спускат до дълбочина 2000-3000 метра, а първите два ларвени стадия протичат отново близо до повърхността. Следващите два стадия от развитието се осъществяват на 60 м дълбочина. Антарктическият крил усвоява миниатюрния фитопланктон, посредством рядко срещаното филтърно хранене. Усъвършенстваните му предни крака оформят „кошничка”, която е ефективен филтриращ апарат. Водораслите биват насочвани към устния отвор посредством специални косъмчета по вътрешната страна на шестте приспособени за целта крачета. Крилът също така може да „остъргва” зелените организми по долната страна на ледената кора. Отпадъчните вещества, които изхвърля след храненето си потъват на дъното, което е на дълбочина 2000-4000 м. Те съдържат значителни количества въглерод извлечен от атмосферния въглероден диоксид: при този процес огромни количества въглерод се изолират от биосферата за период от около 1000 години. По този начин крилът най-вероятно спомага за ограничаването на глобалното затопляне. Нужно е да се проведат още множество изследвания, за да се опознае екосистемата на Южния океан, чиято площ е 32 милиона квадратни километра или 65 пъти повече от тази на Северно море. Крилът често е наричан „светеща скарида” заради способността му да излъчва светлина чрез биолуминисцентните си органи. Това е защитна реакция, която малките организми използват, когато бягат от хищниците с близо 60 см/сек. Антарктическият крил е вид от ключово значение в антарктическата екосистема и представлява важен хранителен източник за китовете, тюлените, морските леопарди, тюлените крабояди, сепията, ледената риба, пингвините, албатросите много други видове птици. Euphasia superbia обитава единствено Южния океан, но други видове се срещат в Тихия океан. Антарктическия крил, още от ранните стадии на еволюционното си развитие, се нуждае от структурата на ледената кора, за да си осигури по-голям шанс за оцеляване. В нейните естествени вдлъбнатити той се крие от хищниците.

3. Състав на криловото масло           

100 g. крилово масло обикновено осигуряват не по-малко от 30 g. омега-3 мастни киселини, от които не по-малко от 15 g. са под формата на EPA (вж. таблицата по-долу) и не по-малко от 9 g. – под формата на DHA (вж. таблицата по-долу). За сравнение, в 100 g. обикновено рибено масло се съдържат около 36 g. омега-3 мастни киселини. Би било логично да се предположи, че криловото масло ще съдържа малко по-малко мастни киселини от този вид в процентно съотношение, заради наличието на други съставки, особено на фосфолипиди, които добавят значителна тежест. Фосфолипидите са най-вече под формата на фосфатидилхолини (тоест фосфолипиди, в които азотната база е холин). Съдържат се също така и малки количества фосфолипиди, при които азотната база е етаноламин (фосфатидил етаноламин) или инозитол (фосфатидил инозитол). Общо фосфолипидите в 100 гр. възлизат на не по-малко от 40 g., което е впечатляващо количество. От мастните киселини в състава на 100 гр. крилово масло не повече от 30 g. са наситени, но повече от 12 g. са мононенаситени, а повече от 32 g. са полиненаситени. От последните повече от 30 g. са омега-3 и около 2 g. (1,5-2,5) са омега-6 мастни киселини. От другите ценни съставки на криловото масло има повече от 150 mg/g. естерифициран астаксантин, 100 IU/g. ретинол (витамин А), 0,5 IU/g. алфа-токоферол (витамин Е), 10 IU/g. холекарциферол (витамин Д) и 30 µg./g. селен. Криловото масло е една отлична комбинация от съставки и ние ще докажем това подробно на следващите страници.

4. Признание за незаменимите мастни киселини в исторически план           

Мазнините, които приемаме с храната си тялото ни използва за произвеждане на енергия, но тъй като енергия се добива и от белтъчините и въглехидратите, мазнините едва ли биха могли да се смятат за незаменими. През 1929 г. обаче било направено откритието, че плъхове лишени от мазнини в храната си, вследствие на дефицита ставали податливи на определени болести. Животните губели телесно тегло и развивали различни кожни заболявания, сред които люспене на лапите и опашката, дерматит и пърхот. Изследванията в тази насока били продължени от учените Дюел и и Грийнбърг и техните сътрудници. Линоленовата киселина била първата, чието действие като незаменима мастна киселина било доказано от тях. Едва по-късно било открито, че омега-3 и омега-6 мастните киселини са отделни форми, които дискретно изпълняват независими и незаменими функции в организма.

Предстои да разгледаме всяка от тези групи мастни киселини, по отношение на ролята им в превенцията срещу редица болести и във функционирането на психиката. Преди това обаче, нека отново подчертаем, че омега-3 и омега-6 киселините задоволяват различни потребности на организма. Затова не можете никога да наваксате липсата на единия вид с повишен прием на другия. Една от причините да са жизненоважни е, че те действат като прекурсори за една голяма група химически куриери, функциониращи в нашите тъкани. Става въпрос за хормоните, наречени „ейкозаноиди”. Сред подгрупите на тези хормони са простагландините, тромбоксаните и левкотриените. Всяка от тях има много представители, заради разнообразните роли, които изпълняват в контролирането на клетъчното и тъканното поведение. Омега-6 и омега-3 мастните киселини са независимо необходими, отчасти защото действат като прекурсори на много от тези тъканни хормони. Тялото се нуждае от всички тях, тоест едновременно от получените от омега-3 и омега-6 мастните киселини. Затова е важно в диетата ни да присъстват и двата вида мастни киселини в необходимите на тялото и балансирани като съотношение количества. Второто важно предимство на тези два вида мастни киселини е, че след като бъдат включени във фосфолипиди, те започват да влияят върху функционирането на клетъчните мембрани. Променят течливостта и пропускливостта им, а по този начин определят и тяхното здраве на базисно ниво.

6. Различни видове омега мастни киселин.            

Линоленова киселина (LA, омега-6 мастна киселина)             

Част от болестите и симптомите, които се развиват в резултат на недостига на омега-6 мастни киселини като LA или се влияят положително от техния допълнителен прием са алопеция, артрит, поведенчески нарушения, сърдечно-съдови заболявания, екзема, липса на растеж, чернодробна дегенерация, инфекции, бъбречна дегенерация, спонтанен аборт, стерилитет, патологична жажда и забавено зарастване на рани. Диапазонът на психологическите функции изпълнявани от ейкозаноидите, произхождащи от омега-6 мастни киселини е много широк и много важен. Те всъщност осигуряват механизма, чрез който дефицитът причинява различните симптоми. За целите на краткостта няма да се впускаме в подробности за този механизъм, а и в диетата на европейците и северноаериканците линоленовата киселина присъства в задоволителни количества.

Алфа-линоленова киселина (ALA, омега-3 мастна киселина)             

Омега-3 мастните киселини са по-оскъдният от двата вида, що се отнася до диетата на съвременния западен човек, който си ги набавя най-вече чрез рибата, макар тя да не е единствения източник на ALA. Хората, които не ядат риба, включително стриктните вегетарианци, компенсират липсата му с масло от ленено семе, което е много важен заместител. Подобно на маслото от рапица и то съдържа омега-3 алфа-линоленова киселина, но в много по-голямо количество. Ползите от употребата на ленено масло касаят най-вече здравето и функционирането на сърдечно-съдовата, нервната и имунната системи. Опитите извършени с животни доказват, че омега-3 мастните киселини подсилват паметта и улесняват ученето, като ползотворният ефект от тяхното приемане е особено подчертан при животни, които преди това са страдали от дефицит. Ключовите роли за психичното и телесното здраве, които изпълняват омега-3 мастните киселини - в това число и тези в лененото масло - и ейкозаноидите са: - превенция и нутриционно лечение на сърдечно-съдови болести - понижаване на високото кръвно налягане - понижаване кръвните нива на холестерола и триглицеридите - понижаване на нивото на фибриноген в кръвта, а по този начин и на риска от тромбоза - ограничаване на ангина пекторис - подсилване действието на инсулина, посредством което предпазват срещу захарен диабет от тип 2 - подсилване действието и ефективността на имунната система - балансът между незаменимите мастни киселини най-вароятно е важен и за избягването и лечението на автоимунните заболявания - предпазване от остеопороза - предотвратяване на някои причини за липса на растеж при децата - предпазване от отпадналост, която може да съпровожда дефицита на омега-3 мастни киселини - предпазване от менорагия при девойки - превенция срещу следните неврологични проблеми: - смущения в поведението - липса на координация - парестезия (необичайни усещания по кожата) - неспособност за учене - увреждане на зрението   У опитните животни, които не приемат достатъчно омега-3 мастни киселини с храната, се наблюдават ограничения в интелигентността и ефективността при задачи с преминаване на лабиринти. Ейкозаноидите произлизащи от омега-3 мастни киселини ограничават възможността за образуване на тромбове в кръвта и намяляват остротата на инфекциите. Сред проблемите вследствие на приемане на твърде много омега-6 и твърде малко омега-3 мастни киселини с диетата са повишеното кръвосъсирване и твърде интензивната имунна реакция. И двата вида омега киселини влияят върху компетентността на имунните клетки, статуса на имунната система и устойчивостта й срещу инфекции. Затова, от гледна точка на тези три важни функции, поддържането на баланса между омега-3 и омега-6 мастните киселини е от ключово значение за поддържането на здравето ни. Ескимосите, които продължават да живеят по старите си традиции и да се хранят с богати на морски мазнини храни, поддържат високо ниво на омега-3 мастни киселини в организма си. Те може да страдат повече от инфекции, заради недостига на омега-6 мастни киселини, но пък заболяват много по-рядко от сърдечно-съдови болести, които са много разпространени във Великобритания, континентална Европа и Северна Америка. В диетата на европейците и северноамериканците присъстват твърде висок процент омега-6 мастни киселини и твърде малко омега-3. Дефицитът на последните се задълбочава допълнително от характерния за западния стил на живот висок прием на алкохол и транс мастни киселини (мастни киселини „повредени” при процеси на обработка като хидрогениране).

7. EPA и DHA (омега-3 мастни киселини)           

Както вече споменахме, единственият концентриран източник на омега-3 мастни киселини в диетата на повечето хора е рибата. Нейното месо съдържа омега-3 мастната киселина ЕРА. Тези инициали са съкращение на „ейкозапентаенова киселина”, наименование трудно за запомняне и произнасяне от неспециалисти. Тя e съпътствана от DHA или „докозахексаенова киселина”. Тъй като и лененото и рибеното масло могат да ни осигурят омега-3 мастни киселини в обилни количества, логично възниква въпросът кое от тях да предпочетем. Впрочем, за стриктните вегани подобна дилема не съществува. На останалите препоръчваме да включват в менюто си поне малко масло от морски риби. Причината е незабавната бионаличност на ейкозапентаеновата киселина, от която зависи синтезирането на хормоните ейкозаноиди. ЕРА съдържа верига от 20 въглеродни атома във всяка своя молекула. Тя е субстрат, от който могат да се формират незабавно ейкозаноидите, тъй като те също имат 20 въглеродни атома. Така преобразуването в ейкозаноиди може да се осъществи пряко и с минимална възможност ейкозапентаеновата киселина да бъде пропиляна в производство на енергия по оксидативни пътеки, които ще я разрушат. От друга страна, алфа-линоленовата киселина, която е омега-3 киселина съдържаща се в лененото масло, има верига от само 18 въглеродни атома в своята молекула. Преди да е възможно от нея да се формират ейкозаноиди, тя трябва да премине през процес на удължаване на веригата, тоест към нея да бъдат присъединени още два атома и да се превърне в ейкозапентаенова киселина. За да се осъществи този процес е нужна метаболитна енергия. Има голяма възможност алфа-линоленовата киселина да бъде разхитена в енергия. Още повече, че при хората с проблечен метаболизъм – тоест, онези, които най-често се нуждаят от допълнителни омега-3 мастни киселини – действието на ензимите, необходими за удължаването на веригата може да е инхибирано от недостатъчност на различни нутриенти или дисбаланс в съотношението им. Следователно, чрез приемането на ЕРА се прескача процеса на удължаване на веригата от въглеродни атоми, който, както стана ясно, може да се окаже съществена пречка при някои хора. При тези обстоятелства ейкозапентаеновата киселина е най-бионаличната форма, която може да им помогне незабавно. DHA има 22 въглеродни атома. Тази верига е твъре дълга за директното формиране на ейкозаноиди и трябва да бъде скъсена преди да се използва за производството на телесните хормони. Докозахексаеновата киселина изпълнява ствойствени единствено за нея функции в мозъка и окото, затова недостига й може да доведе до увреждания на тези органи. Тя е особено важна за най-младите и най-възрастните хора. И при двете възрастови групи липсва способността да се удължава въглеродната верига от 20 на 22 атома. Изброените фактори правят ЕРА и DHA особено ценни форми на омега-3 мастните киселини, които ние препоръчваме да се използват с предимство пред ALA (алфа-линоленовата киселина). Маслото от антарктически крил е най-добрият източник на тези две киселини, благодарение на своята нетоксичност, съдържанието на редица други важни нутриенти и щадящия околната среда улов на този вид. В случай, че тази хранителна добавка бъде заместена с ALA, трябва да се увеличат приеманите количества. В информационният бюлетин на Британското вегетарианско общество във връзка с омега-3 мазнините се казва, че: „15 грама ленено масло осигуряват 8 грама алфа-линоленова киселина, която в тялото се трансформира в EPA и DHA с ефективност, съответно 2-15% и 2-5%.” Степента на конверисията трябва да се възприема като усреднена стойност. Хората, при които процесът на трансформиране не може да се осъществи ефикасно поради дефицит и дисбаланс на други нутриенти или поради някои възрастови особености, ще са способни да преобразуват много по-малък процент алфа-линоленова киселина. Този факт е показателен за превъзходството на морското масло пред лененото масло и го превръща в напълно ефективна хранителна добавка източник на омега-3 масни киселини. 8.

Какво представляват фосфолипидите?           

Фосфолипидите могат да бъдат разглеждани като деривати на триглицеридите, които съставят мазнините. Молекулите на триглицеридите се състоят от една единица глицерол и три единици мастни киселини. Една от мастните киселини във фосфолипидите е заменена от фосфатна група с прикепена към нея азотна база. По този начин веществото е придобило двойствен характер. Фосфат-азотната база лесно бива привличана от водата, затова често е наричана „хидрофилна” или „полярна”, докато частта на мастната киселина бива отблъсквана от водна среда и се нарича „хидрофобна” или „неполярна”. Тази структура придава на молекулата смесени – киселинни и основни (алкални) – качества. Молекулите от този тип притежават интересни и твърде широкообхватни биологични функции и свойства. Те играят ключова роля в изграждането и поддържането на вътрешните и външните мембрани на клетките из цялото ни тяло. Влияейки върху свойствата на клетъчните мембрани тези молекули въздействат и върху много от клетъчните функции. Фосфолипид, при който азотна база е холинът се наричат фосфатидилхолин или лецитин. При някои фосфолипиди холинът е заместен от етаноламин, серин или инозитол.

9. Фосфолипидите са ключов компонент на криловото масло           

Фосфолипидите са много важни метаболити и структурни компоненти както на външните мембрани на клетките, така и на вътрешните. Целостта и качествата на мембраните са тясно свързани с цялостното здраве на човешкия организъм. От фосфолипидите също така пряко зависи и функцията на черния дроб и нервната система. Фосфатидилхолинът, фосфатидилинозитолът, фосфатидилсеринът, фосфатидилетаноламинът и сфингомиелините са ключови подгрупи на фосфолипидите. Вече се знае, че фосфатидилхолинът предотвратява повишаването на нивата на холестерол в кръвта. Тъй като високия кръвен холестерол е показател за висок риск от развиване на тромбоза, това е факт от особено значение. Има сериозни основания фосфатидилхолинът да бъде включван във всяка терапия за подобряване на липидния статус и цялостното здраве.

10. Защо фосфолипидите в криловото масло са незабавно бионалични           

Рибените масла не ни осигуряват значителни количества фосфолипиди. При криловото масло нещата стоят по съвсем различен начин, затова то оказва незабавен благотворен ефект върху потребителя. Хората, които използват рибено масло като източник на омега-3 мастни киселини би трябвало да си купуват и лецитин или фосфатилхолин, за да са сигурни, че приемат необходимите фосфолипиди. Това е допълнителен разход, който може да отпадне, ако вместо рибено се приема крилово масло. Но не това е основният аргумент в полза на криловото масло. По-важно е, че що се отнася до биологическо въздействие, фосфолипидите в криловото масло превъзхождат множество пъти съдържащите се в соята - обичайният източник за набавяне на допълнителни фосфолипиди, – а това ги прави много по-благотворни за здравето на човека. Сега нека обясним в какво се изразява разликата. Омега-3 мастните киселини в рибеното масло са почти изцяло под формата на триглицериди. Ако използвате соеви фосфолипиди, за да компенсирате липсата им в рибеното масло, вие всъщност приемате фосфолипиди, в които повечето мастни киселини са от вида омега-6, а не омега-3. Всъщност, една от основните причини да се нуждаем от омега-3 мастни киселини е, за да можем първо да ги присъедимим към фосфолипиди и така да ги вградим в клетъчните мембрани. Ако приемате омега-3 мастни киселини чрез рибено масло, тялото ви първо трябва да разгради триглицеридите, които ги съдържат и чак тогава да ги ресинтезира във фосфолипиди - процес, който изисква едновременно енергия и наличие на ензими. Необходимостта от извършване на тези два последователни процеса затруднява инкорпорирането на омега-3 мастните киселини от рибеното масло в клетъчните мембрани. Голямото предимство на криловото масло се крие в това, че при него омега-3 мастните киселини са вече във фосфолипидна форма. Нуждата от разграждане и ресинтез отпада. Фосфолипидите в криловото масло са готови за инкорпориране в клетъчните мембрани. Това, разбира се, ги прави в много по-висока степен бионалични. Описаната разлика може на пръв поглед да изглежда незначителна, но на молекулярно ниво тя е от решаващо значение за ефективното усвояване на омега-3 мастните киселини, които човек приема. Фосфолипидите съдържащи се в криловото масло имат особена молекулярна структура, в която ЕРА и DHA са две от единиците мастни киселини.

11. Каротиноидите            

Каротиноидите са група растителни вещества, които са изключително благотворни за човешкото тяло, въпреки че никога не са официално определяни като незаменими нутриенти. Съществува голямо разнообразие каротиноиди съдържащи се в различните растения, включително в тези, които човека използва за храна. Тъй като каротиноидите са пигменти, плодовете и зеленчуците, в които са налични обикновено са червени, оранжеви или жълти. Зелените зеленчуци също съдържат различни количества каротиноиди, но при тях надделява зеленият цвят на хлорофила. Ще представим накратко цялата група като разгледаме един неин член, бета-каротина. Бета-каротинът е едновременно фитонутриент и прекурсор, който тялото използва, за да създаде витамин А. Основният източник на бета-каротин в диетата на северноамериканците са морковите. В Япония това са жълто-зелените зеленчуци, а в Западна Африка – червеното палмово масло. Според научните изследвания хората, които консумират по-високи от средните количества бета-каротин страдат от по-малко заболявания и нарушения, които могат да бъдат приписани на вредното въздействие на свободните радикали. Бета-каротинът до голяма степен подсилва имунната система. Мощен антиоксидант е и унищожител на свободните радикали. Най-успешно неутрализира синглетния кислород, който е с високо енергийна разрушителна молекула и един от най-мощните свободни радикали. Нормалното количество бета-каротин, което приема с храната си западния човек варира в границите на няколко милиграма на ден. Изглежда обаче, приемането на по-високи количества е безвредно и не причинява отравяне с витамин А. Бета-каротинът се превръща във витамин А единствено когато тялото има нужда от него. Няколко стотин милиграма дневно се предписват за лечението на болест наречена еритропоетична протопорфирия, без това количество да предизвиква отравяне с витамин А, проблеми с черния дроб или каквито и да било други странични ефекти у пациентите. Според изчисления на Експертната комисия по хранителните добавки към Световната здравна организация, приемливата горна граница в приема на бета-каротин за възрастен човек с тегло 64 килограма е 350 милиграма дневно. При няколко лабораторни изследвания участниците приемали по 30 милиграма на ден без бета-каротинът да им причини някакви увреждания, с изключение на това, че кожата на няколко от тях придобила оранжев оттенък. Редица водещи правителствени агенции препоръчват диети с високо съдържание на бета-каротин. Някои много добри диети може да съдържат 15-20 грама каротин, докато при диетите препоръчвани от агенциите съдържанието му е 5 милиграма на ден. При изследванията на Инспекцията по храните към Департамента по земеделие на САЩ е установено, че диетата на средния американец осигурява средно само по 1,5 милиграма дневно, количество недостатъчно да осигури стабилна защита срещу антиоксидантите. Според Дружеството за изследване на стареенето, неправителствена организация със седалище във Вашингтон, възрастните хора трябва да приемат между 10 и 30 милиграма дневно. Други важни каротиноиди приемани с храната са алфа-каротинът, бета-криптоксантинът, ликопенът, лутеинът, зеаксантин.

Gold Krill ™ е хранителна добавка, съдържаща високо качество крил масло. Крил маслото съчетава най-много от трите иновативни вещества: Омега-3 мастни киселини в уникална форма на фосфолипидни връзки, фосфолипиди и астаксантин. Продуктът се произвежда в иновативнa Caps Flow ™ Liquid технология, която гарантира възможно най-бързото усвояване в организма и липсата на лош мирис и вкус.

Предназначение: Продуктът се препоръчва за хора, които се грижат за правилното функциониране на сърцето и кръвоносната система.

Препоръчителна употреба 1 капсула дневно.

Опаковка : 30 капсули 

Гласували